Страницата се зарежда ...
Страницата се зарежда ...
Свещената книга на юдаизма [мӯсевизма] е Тората, а на християните [ӣсевиите] Библията, която се състои от две части: Стар Завет (Тора) и Нов Завет (Евангелия и още други малки книги). Свещената книга на мюсюлманите е Кора̄н-и керӣм
Ние, мюсюлманите, приемаме Ӣса̄/Исус (алейхисселя̄м) – когото християните обожествяват – за пророк. Фактът, че Алла̄ху теа̄ля̄ му е дал книга, е съвсем естествен, защото той е пейгамбер и затова – без съмнение – истинското Евангелие [оригиналното, непромененото], низпослано на Ӣса̄(алейхисселя̄м), е слово на Аллах. Днес обаче то не съществува. В съвременните копия на Евангелието има много малко откъси от старото, истинското. Същинското Евангелие e било на иврит, но за съжаление – вследствие на еврейска вражда – то е изчезнало много бързо и се появили различни Евангелия, съдържащи суеверия. С течение на времето тези книги са били превеждани грешно на гръцки и латински език. Към тях били добавяни и много други пасажи. Тези непрестанни промени са довели до поява на голям брой Евангелия. Повечето от тях са били отхвърляни във вселенските събори и в крайна сметка са останали днешните четири. (Тези факти ще бъдат доказани последователно в следващите страници.) Промените, корекциите и обясненията към тях обаче продължават още. Кора̄н-и керӣм, от друга страна, е запазен в оригиналния му вид, както е бил разкрит на нашия Пророк (саллялла̄ху алейхи ве селлем), без да е променена дори една негова буква.
Фактите, които изредихме досега, не са само мюсюлмански убеждения. Западните учени и теолози отново проучват съвременните Тевра̄т и Евангелие и доказват, че те не са слово на Алла̄ху теа̄ля̄. Да не забравим, че сега живеем в двадесет и първи век. Това е време, когато знанието и науката се развиват с големи темпове и дори най-невежите народи си откриват университети. Не може да се очаква, че хората ще приемат сляпо всяка вяра и ще кажат: “Така чух от баща ми” и “Не знам за причината, но така каза моят учител”. Днешните младежи проучват същността и причините на всичко, и незабавно отричат онова, което противоречи на разума. В Турция например, всяка година повече от един милион младежи участват в кандидатстудентски изпити. Няма съмнение, че тези младежи, които са придобили нови знания, ще претеглят и религиозните знания с разума и логиката. И ето защо съвременните западни теолози разкриват неточностите в днешните копия на Тевра̄та и Евангелията. Възползвайки се от техните публикации, ние пожелахме още веднъж да разкрием на нашите братя мюсюлмани голямата разлика между днешните Тевра̄т и Евангелия, от една страна, и Кора̄н-и керӣм, от друга. Ние, подготвяйки тази част, се възползвахме от:
Той е пожелал всички същества, освен Него, да изчезнат. Ще накаже неверниците и грешниците с наказание в гроба. Алла̄ху теа̄ля̄ е съобщил заповедите и забраните Си посредством Своите пейгамбери (пророци), за да се сдобият рабите с щастие и в този, и в отвъдния живот. Той е сторил да зависят благословиите и мъченията на рабите в отвъдното от няколкодневните им дела в земното. И сторил лесен за избраните и любими раби пътя, водещ към отвъдното и Неговото задоволство.
Нека Алла̄ху теа̄ля̄ да прати благословии и селям на възлюбения Си Пейгамбер (алейхисселя̄м) и на неговите роднини и сподвижници, чиито имена е сторил твърде високопоставени сред мюсюлманите.
Трябва да знаеш, че Алла̄ху теа̄ля̄, Който съживява и умъртвява всичко, в 185-о знамение на сӯра Āл-и Имра̄н и в 31-о знамение на сӯра Ел-Енбия̄, и в 57-о знамение на сӯра Ел-Анкебӯт, казва, меа̄л [ислямските учени, предавайки от Есха̄б-и кира̄м, казват, че свещеният а̄йет носи следния смисъл]: “Всяко живо същество ще вкуси смъртта.” С това Той посочва три вида смърт, т.е. идващите и на трите свята умират. Без съмнение умира идващият на този свят. Разбира се, че умират и идващите в световете джеберӯт и мелекӯт. Намиращите се в земния живот са синовете на Āдем, т.е. хората, както и животните, живеещи на сушата, във водата и въздуха.
Вторият свят, наречен мелекӯт [невидимият с око], е светът на меля̄икетата (ангелите) и джиновете.
Третият свят, наречен джеберӯт, e светът на избраните ангели. В 75-о знамение на сӯра Хадж по смисъл се казва: “Алла̄ху теа̄ля̄ избра пророци и сред ангелите, и сред хората.”
Но властта на държавата ни е относително слаба в нейните колонии в Индия, Китай и Близкия изток. Тези страни не са изцяло под наше господство ала ние провеждаме много активна и успешна политика за тях. Всички те са на път да преминат в наши ръце. Тук две неща са ни от голяма значение:
(1) Да се опитаме да задържим завладените места.
(2) Да се опитаме да превземем местата, които не са под наша власт.
Министерството на колониите, за да изпълни тези две задачи, назначи във всяка една от тези държави по една комисия. Когато постъпих на длъжност в това министерство, министърът ми оказа доверие и ми възложи задача в Източноиндийската компания. На външен вид това беше търговска компания, но същинската ѝ задача беше да търси начини за овладяване на огромните и широки територии на Индия.
Нашето правителство изобщо не се притеснява за Индия, защото това е страна, където живеят хора от различни националности, говорят различни езици и имат противоположни интереси. Не се притесняваме много и за Китай, защото няма страх от съживяване на будизма и конфуцианството, които властват там. Това са две мъртви религии, които нямат нищо общо със светския живот. Поради изброените причини, населението на тези две страни нямат нищо общо с патриотизма. Тези две държави не ни тревожат нас – английското правителство. И все пак събитията, които биха могли да се случат по-късно, са изложи на нашето внимание. Ето защо ние изготвихме дългосрочни планове, които да доведат до разпространяване на раздори, невежество, бедност и дори заразни болести сред тях. Ние, имитирайки обичаите и традициите на тези хора, лесно прикривахме нашите намерения.
Алла̄ху теа̄ля̄ е създал от нищото всички живи и неживи същества. Той е единственият Творец. Проявява изключителна милост към хората и затова създава и изпраща всичко, от което се нуждаят те, за да бъдат щастливи и в този, и в отвъдния свят. Тези неща се наричат блага (благословии). Като най-голяма и ценна благословия сред безкрайните Му такива е това, че Той е разграничил правилния път, водещ до щастие, от грешния път, който е причина за неприятности и изтърпяване на болки. Той е заповядал винаги да се върши добро, да се работи и да се помага на всички. Оповестил е (посредством пророци), че ще съживи хората, след като умрат; че ще ги съди; че повярвалите и вършилите добри дела ще живеят безкрайно в Рая сред удо-волствия и че онези, които отричат пророците (алейхимуссалева̄ту веттеслӣма̄т), ще останат в безкрайните мъчения и болки на Ада. Ето, ние започваме да пишем тази книга, споменавайки името и разчитайки на помощта на Великия Аллах. Освен това приемаме като почетно задължение да изразим нашата благодарност и любов към високопоставените хора, наречени пророци, и към най-високопоставения сред тях – последния пророк Мухаммед (алейхисселя̄м). Алла̄ху теа̄ля̄ е избрал пророците като посредници и вестоносци, за да разкрие чрез тях пътя към щастието и спокойствието на хората
Тази книга е написана с цел да бъде “ключ” за онези наши братя мюсюл-мани, които не знаят как се е разпространила ислямската религия, както и за хората от други религии, желаещи да се запознаят с основите на исляма. Ислямът е най-новата и най-съвършена сред съществуващите по света рели-гии, която се основава на много хуманни и логични закони. В тази книга, без да се навлиза в подробности, е представена информация за основите на исля-ма и е направено сравнение с другите религии. По възможно най-кратък и ясен начин е отговорено на критиките на противниците на исляма. Разяснени са и знания, които човек е необходимо да знае, за да бъде добър мюсюлманин
Посредством тези избрани личности, които във всяко едно отношение са по-превъзходни от останалите хора, посочил на рабите най-добрите начини на живот в този свят. Аллаху теаля е известил, че Мухаммед “алейхисселям” е последният и най-превъзходен сред всички тях, и е изпратен като пейгамбер на целият свят и на всички хора, които ще живеят до Къямета (Сетния ден). Аллаху теаля е оповестил Своите повели и забрани в голямата книга Коран-и керим, която низпослал на своя възлюбен Пейгамбер чрез меляикето Джебраил “алейхисселям” в протежение на двадесет и три години. Тъй като Коран-и керим е на арабски език, съдържа много дълбоки знания и дава информация за факти, които не могат да бъдат проумени от разума, той е изцяло разяснен от Мухаммед “алейхисселям” на неговите сподвижници (Есхаб) “алейхимурридван”. Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” е казал: “Онзи, който тълкува Коран-и керим по-различно от моите разяснения, става кяфир (неверник)”. Ислямските учени “рахиме хумуллаху теаля” научили обясненията на Мухаммед “алейхисселям” от неговите сподвижници и подробно са ги разяснили на достъпен за всеки език и подготвили книгите по тефсир (тълкувания на Коран-и керим). Тези учени се наричат ехли суннитски учени (учени сунити). Ехли суннитските учени са събрали и подредили сведенията, съдържащи се в разясненията (тълкуванията) на Коран-и керим и словата на Пейгамбера ни “алейхисселям” (хадис-и шерифи), като са ги поместили в ислямски книги, наречени илмихали. Тези, които желаят да изучат правилно и вярно известената от Аллаху теаля в Коран-и керим ислямска религия, трябва да прочетат тези книги илмихали
Сега ви представяме книгата илмихал “Пътят към Дженнета”. Нейното истинско име е “Мифтах-ул Дженнет” т.е. ключът на вратата на Дженнета. Подготвена e от Мухаммед бин Кутбуддин Изники “рахиме хуллаху теаля”, починал в Одрин през 885 година по Хиджра, т.е. 1480 година по Григорианския календар.
Всички наставления са взети от нашия Пророк Мухаммед “салляллаху алейхи ве селлем”. Всяко наставление, което не идва от него, няма да бъде от полза никому. Ако не си приел някое от тези съвети, които са пръснати по целия свят, то защо си останал с мен толкова години?
ен толкова години? (2) Едно от наставленията на нашия Пророк “салляллаху алейхи ве селлем”, което е разпространено по цял свят, гласи: “Признакът, че Аллаху теаля няма да прояви милост към един раб (ще се отнесе с гняв към него и ще го накаже), е заниманието на този раб с безполезни неща (пилеене на време с неща, които нямат полза нито за земния, нито за отвъдния живот). Ако човек прекара един час от своя живот във вършене на нехаресано от Аллаху теаля дело, то каквато и скръб да прояви, няма да е прекалил. Ако човек е преминал четиридесетте си години и неговите севаби не са станали повече от греховете му – нека да се готви за Ада.”
(3) Този съвет би бил достатъчен за тези, които разбират смисъла на въпросния хадис-и шериф.
(4) Съвети лесно се дават, но трудно се приемат, защото наставленията са горчиви, а харамите са сладки за онези, които следват нефса и тичат след земни удоволствия. Ето защо в Коран-и керим Аллаху теаля по смисъл се казва: “Воювайте с неверниците! Войната е горчива и неприятна за вас. Нещата, които ви се струват трудни, т.е. заповедите на Аллаху теаля, са полезни за вас. Нещата, които ви се струват добри и любими, т.е. харамите, са вредни и лоши за вас. Аллаху теаля знае добрите неща, вие не знаете.” Съветите няма да имат ефект върху хора като теб, които учат безполезни неща – наречени знания и скрити зад маската на науката – без да мислят за ахиретския живот. Правят го само за демонстриране на превъзходство над другите и печелене на светски облаги, вместо да учат знание, за да бъдат полезни за себе си и за другите в този и отвъдния живот. Мислиш, че знание, което не се практикува, ще може да спаси човека. Мислиш, че след като си го научил, ще бъдеш спасен без да го приложиш на практика. Това е много странно, защото един учен човек би трябвало вече да е проумял, че знание, което не се прилага, ще донесе вреда за него в Съдния живот, защото той няма да е в състояние да каже, че не е знаел. Не си ли чувал и за този хадис-и шериф на нашия Пророк “салляллаху алейхи ве селлем”, в който се казва: “В Съдния ден – без съмнение – най-силното мъчение ще е за онзи учен, който не се е възползвал от своето знание.” Един от нашите големци “рахметуллахи алейх” е сънувал Джунейд Багдади “каддесаллаху рухах” и го попитал за неговото състояние в ахирета. Джунейд е отговорил: “Всички мои знания за захир и батън си отидоха; на помощ ми се притече само един двурекятов нощен намаз.”
Благословени дуи да бъдат за всички от неговия чист Ехли бейт и справедлив и верен Есхаб (сподвижници) “радияллаху теаля анхум еджма’ин”!
Аллаху теаля е Раббул’алемин (Господът на световете). Той е създал всяко същество, живо и неживо, в ред, хармония и мъдрост. С Неговите качества Халик, Бари, Мусаввир, Беди’ и Хаким, Той е сътворил всички същества по много красив начин. Той е изградил връзки между тях, за да могат да съществуват. Ние назоваваме тези взаимозависимости с имена, като природни събития, физични или химични закони, астрономически формули и физиологични процеси. Науката е изследване на хармонията, взаимодействията, взаимовръзките и законите в творенията, създадени от Аллаху теаля, и извличане на полза от тях.
Аллаху теаля е пожелал да има ред и порядък в създанията и ги е създал по този начин. Той е сторил материята, силите и енергииите причини и средства за Своето създаване. Аллаху теаля е възжелал животът на човешките същества също да протече в ред и мъдрост, и за целта е сторил средство и причина волята на хората. Когато човек поиска да направи нещо, Аллаху теаля го създава – ако и Той поиска. Хората трябва да пожелаят добри и полезни неща, така че индивидуалният, семейният и социалният живот да протекат в хармония. Аллаху теаля им е дал разум (акъл), за да пожелаят добри неща. Разумът е сила, която отличава доброто от злото. Тъй като човешките същества се нуждаят от много неща и са длъжни да ги придобият, силата, която се стреми да се сдобие с тях, и носи името нефс, подвежда разума. Дори нужното нещо да е вредно, нефсът го представя като полезно на разума.
Аллаху теаля, съжаляващ Своите раби, е изпратил знания, наречени религии, чрез ангели на избрани мъже, наречени пророци (пейгамбери) “алейхимуссалевату веттеслимат”. Те, от своя страна, са научили хората на тях. Ислямската религия, предадена от Мухаммед “алейхисселям”, определя за добро или зло, полезно или вредно, всичко, с което може да се срещне всеки един човек по всяко време, и ни заповядва да вършим полезните сред тях.
Името му е Мухаммед бин Мухаммед; кунйе – Ебу Хамид; прякор – Худжету’л-ислям и Зейнеддин. Станал е известен като Туси и Газали. Бил е роден през 1058 (450) г. в град Тус, Иран. Починал там през 1111 (505) г. Гробът му се намира на място, наречено Таберан.
Баща му е бил беден и праведен мюсюлманин, който не е пропускал беседите на ислямските учени и им е помагал и вършeл добро, колкото му стигат сили. Когато e чуел наставленията на ислямските учени, започвал да плаче и да се моли на Аллаху теаля да го дари със син, който да стане учен. Аллаху теаля приел неговата ду’а и му дал двама синове, Мухаммед и Ахмед. Този праведен човек, който е предял и продавал вълна в своя магазин в Тус, когато разбрал, че сетният му час наближава, поверил синовете си, Мухаммед Газали и Ахмед Газали, на един свой добродетелен и праведен приятел. Оставил му известно количество имот и завещал следното: “Аз не успях да стана ислямски учен. Не постигнах съвършенство в този аспект. Моята цел е да помогнеш на синовете ми да достигнат до тези степени на съвършенство, които аз пропуснах. Изхарчи целия ми имот – който оставих – за тяхното образование.”
Неговият приятел изпълнил завета му буквално и положил старание за усъвършенстването на синовете, докато целият имот на техния баща се е изчерпал, след което казал на тях: “Използвах всички средства – останали от баща ви – за вашето образование и възпитание. Аз съм беден, нямам пари и не мога да ви помогна. Аз виждам като най-логично решение да продължите да учите в eдно медресе, както правят всички останали ученици, желаещи да придобият наука.” При това двамата братя послушали мъдрите слова на този човек и отишли на медресе.
Имам Газали, който е придобивал наука още от детство, изучил част от науката фикх в своята страна. След известно време заминал за Джурджан и присъствал на уроците на имам Ебу Наср Исмаили, където останал за три години. После тръгнал обратно за своята родина. По време на пътуване керванът е бил нападнат от мародери. Те – освен че откраднали всички ценни неща – иззели записките и книгите на имам Газали, които той е бил написал в продължение на въпросните три години.
Баща му Сабит – който е принадлежал към благородните семейства на Аджемистан (Иран) – имал персийски произход. Дядо му Зута, който е приел исляма, имал честта да нагости хазрети Али “радиаллаху анх”. Баща му, Сабит, който е бил начетен, правоверен и много ценен човек, се срещнал с хазрети Али и получил от него благословии и дуи за себе си, за децата си и бъдещите си поколения.
Имам а‘зам (Великият имам) се родил и израснал в град Куфа. Семейството му е дало високо възпитание и религиозни знания. Още в ранно детство той е наизустил Коран-и керим и едновременно с това е изучил науките за арабския език – чията класификация е продължавала по това време, – като сарф, нахв и шиир. В младежките си години е имал възможност да се срещне с личности от Есхаб-и кирам, като Енес бин Малик, Абдуллах бин Еби Евфа, Василе бин Еска‘, Сехл бин Саиде, както и Ебу Туфейл Амир бин Василе, последният починал сподвижник на Мухаммед “алейхисселям” през 102 г. по Хиджра в гр. Мека “рахметуллахи теаля алейхим еджма’ин”. И от всички тях е научил хадис-и шерифи.
По това време град Куфа е било едно от най-големите и важни центрове на наука в Ирак, и люлка на стари цивилизаци. Там си съжителствали хора от различни религии, племена и отклонени религиозни общности. Освен това еретиците шиити и му’тезилити се появили именно тук, а в пустинните райони на областта са възникнали хариджитите. От друга страна, из Ирак се намирали и големци от Табиин (поколението, което е срещнало и живяло с Есхаб-и кирам), които са предавали сунитския път и религиозните знания, придобити от Есхаб-и кирам. Едновременно с това еретичните групи – с цел да узурпират държавната власт – са водели люта борба една с друга .
1 – Алла̄ху теа̄ля̄ да ни отреди честта да следваме Мухаммед Мустафа̄ “саллялла̄ху алейхи ве селлем”, който е султанът на двата свята и най-високопоставен сред всички хора във всяко едно отношение. Защото Алла̄ху теа̄ля̄ много обича онези, които вървят по неговия път. Придържането към неговия пример, дори да е колкото една частица, е по-ценно от всички наслади в земния и блага в отвъдния живот. Същинското превъзходство е в това да се следва неговия суннет (път, религия), в това се изразява честта и превъзходството на хората. [Думата суннет (сунна) има три различни значения. В този случай означава “заповедите и забраните на исляма”.]
[Да се следва означава да се върви по неговия път. Неговият път е пътят на Кора̄н-и керӣм и се нарича ислям. Човек, за да може да го следва, трябва първо да повярва, после да изучи исляма добре, след това да изпълнява фарзовете и отбягва хара̄мите, после да върши суннетите и да страни от мекрӯхите. След всичко това трябва да се опита да го следва и в муба̄хите.]
Вярата е необходимост за цялото човечество. Тя е крайно наложителна за всеки. Тези, които имат вяра, трябва да изпълняват фарзовете и да избягват хара̄мите. Всеки вярващ е длъжен да върши това. Всеки мюсюлманин обича нашия Пророк “саллялла̄ху алейхи ве селлем” повече от собствените си живот и имущество. Един от признаците на тази любов е изпълняването на суннетите и отбягването на мекрӯхите. След съблюдаване на всичко това, колкото един мюсюлманин го следва и в муба̄хите, толкова по-съвършен и зрял ще стане. Т.е. толкова повече ще се доближи до Алла̄ху теа̄ля̄ и ще спечели Неговата любов.
Вашите мнения и предложения са ценни за нас и ние се стремим да ви служим по-добре през цялото време.
Ако имате мнение, предложение или оплакване, което бихте искали да споделите с нас, можете да ни го изпратите, като попълните съответната „Форма за контакт“. Ще оценим доклада ви възможно най-скоро и ще ви отговорим.
Можете да ни следите в нашите акаунти в социалните медии и да се свържете с нас по имейл.